Платформа за Мултикултурен Диалог "ЦВЕТОВЕ" - Община Ракитово

РАКИТОВО

По показател „брой на населението” община Ракитово попада в категорията на малките общини в България( с население от 10 до 30 хил. души). Територията на общината включва в състава си населението на гр. Ракитово, гр. Костандово и с. Дорково.

Населението на общината е концентрирано в двата града -78.5% е градско население, а 21.5% от населението живее в селото. Тенденцията на трайно намаляване на населението на общината продължава и през периода 2014 г. до 2018 г. По данни извлечени от ЕСГРАОН община Ракитово към декември 2018 год. общия брой население по постоянен адрес е 16 667 души. Разпределението на населението по етноси е както следва:

Брой на населението по етнически групи:
Българи-5951

Българомохамедани- 5422

Роми- 5294

            Населението от ромската етническа група  е разпределено териториално във всички населени места, като по-голяма част е съсредоточено в гр. Ракитово. Ромите в Община Ракитово са  32  % от населението или  около  5294 души (по данни на ЕСГРАОН).

Реализирането на общинската политика за интегриране на маргинализираните групи е непрекъснат процес, целящ подобряване благосъстоянието им, инструмент за хармонизиране на местните инициативи с държавните изисквания, възможностите на местната власт и потребностите на жителите на общината.

В община  Ракитово образователната  инфраструктура е  добре  развита. На територията на общината има 5 учебни заведения – 4 общински /СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Ракитово, ОУ „Христо Ботев“ Ракитово, ОУ „Христо Ботев“ с. Дорково, ОУ „Неофит Рилски“ гр. Костандово/ и 1 държавнo – ВУИ „Ангел Узунов“, гр. Ракитово с общ брой ученици от 1 до 12 клас – 1612 за учебната 2017/2018 г. и един Център за специална образователна подкрепа за деца със СОП – 17 броя с тежки увреждания.

            Образоването на децата започва още от най-ранна детска възраст, за това е желателно те да посещават детските градини, където работи персонал от специалисти, обучени да учат младото поколение на важните за живота знания, умения и навици.

Една от основните цели на общината е повишаване броя на децата от ромски произход, посещаващи детските учебни заведения. В училищата на територията на общината отпадналите ученици са предимно от ромски произход. Работи се активно с родителите и децата, провеждат се срещи по домовете и в сградата на общинска администрация, водят се разговори за изясняване на причините и проблемите довели до напускане на училище. Родителите на вече отпадналите деца се информират за различните форми на обучение, а на застрашените от отпадане се предлага включването в различни извънкласни дейности, организиране на различни конкурси и инициативи, провеждане на допълнителна работа за деца с пропуски от учебния материал, участие в областни и общински състезания, провеждане на консултации с психолог, беседи и лекции във връзка с превенция на агресия, зависимости, трафик на хора и др. За завишаване интереса на децата към учебния процес се прилагат и други мерки като  интерактивни форми на преподаване, ползване на мултимедия за онагледяване на учебния материал, организиране на различни клубове по интереси, според потребностите на децата, зелени училища, лагери, образователни екскурзии и др. В голяма част от случаите причина за напускане на училище е липса на доходи и заетост от страна на родителите. По тази причина е необходимо подпомагане на семействата на тези деца за закупуване на учебници, учебни помагала и пособия. За облекчаване на семейното положение се работи за насочване на социално слабите родители към Бюрото по труда и включването им в Програми по заетост.

Нетният коефициент на записване на децата в детските градини на територията на община Ракитово през учебната 2017/2018 година е 607 от 1099 родени деца, което представлява 55% от децата. Нетният коефициент за записване на децата в училище от 1 -ви до 4-ти клас на територията на община Ракитово през учебната 2017/2018 година е 679 от 781 родени. Като по този показател има над 87% записани деца. Едва два процента е делът на отпаднали деца от училище от 1 -ви до 12-ти клас при среден процент за страната от 13.8 %.

 

 

 

Добра практика в община Ракитово

Напусналите училище ученици след навършване на 16 години се насочват към самостоятелна форма на обучение и „Бюро по труда“ за включване в курсове за квалификация. Усилията на общинска администрация и учебните заведения в общината са насочени към организиране на различни извънкласни форми, стимулиране създаването на клубове, спортни секции, кръжоци и др. със съвместна ангажираност на родители и деца, като целта е промяна на ценностната система на ромите.

Община, родители и всички заинтересовани в този процес работят активно с:

  • Работа с родители на тези ученици.
  • Взаимодействие с Дирекция „СП”, отдел „Закрила на детето”.
  • Провеждане на допълнителна работа за деца с обучителни и поведенчески затруднения.
  • Включване в извънкласни и извънучилищни форми на работа (училищни тържества и прояви, спортни състезания, фанфарен оркестър, танцова формация, проект „УСПЕХ”, проект „Твоят час – фаза 1”)
  • Работа с граждански организации.
  • Консултации и допълнителна работа с ученици, които се нуждаят, провеждана по график от учителите в училището.
  • Срещи , разговори и беседи с училищния психолог, класни ръководители, родители и ученици застрашени от отпадане.
  • Посещения по домовете, разговори в неформална обстановка с родители и ученици.
  • Съвместна работа с МКБППМН, Отдел Закрила на детето, отдел Образование, гр. Ракитово.
  • Допълнителни занимания по интереси  от различни области с ученици проявяващи интерес към съответната тематика.
  • Ежедневно са провеждани разговори и срещи с родители по проблеми касаещи училищния живот и работата на учителите.
  • Ефективна работа на екипа от училището по механизма за реинтегриране в образователната система на младежи до 16г., отпаднали от училище и превенция от ранното им напускане на системата;
  • Включване в празници, тържества и ритуали организирани на училищно и общинско ниво.
  • Организиране на изложби в училището и общината.
  • Проведена „Седмица на четенето”  с ученици.
  • Кариерно консултиране и професионално ориентиране на учениците от 6  и 7 класове с цел продължаване на образованието и избор на професия.

Всички на територията на община Ракитово работят за стимулиране на ромската общност за активно участие в обществения културен живот:

– Съхраняване и популяризиране на традиционната култура на ромите;

– Развитие на любителското изкуство сред ромите, като предпоставка за професионално развитие и реализация;

– Издирване на талантливи деца от етносите и съдействие за записването им в училища по изкуствата.

Няма непокрити с първична извънболнична медицинска помощ населени места.

Здравното обслужване на населението се осъществява в сградата на бившата поликлиника, която е в недобро състояние и се нуждае от ремонт. Детските консултации от личните лекари се провеждат редовно, няма отделни консултации само за ромското население, провеждат се постоянно.

Проблеми:

Характерно за етнически обособените квартали е честата поява на инфекциозните заболявания за разлика от другите квартали – хепатит, често срещано заболяване е морбилито и варицелата. Ромската общност в общината няма добра здравна култура и поради тази причина заболеваемостта сред ромските деца е по-висока в сравнение с другото население. Проблемите в здравеопазването в ромската общност са свързани най-вече с липса на здравни осигуровки на част от хората, неизвършване на профилактични стоматологични и общи прегледи, пропускане на задължителни ваксини на децата, при тежки и специфични заболявания – липса на средства за осигуряване на скъпо-струващо лечение. В общината няма информация за дяла на здравно неосигурените лица от ромски произход. Предполага се, че е доста голям. Здравно неосигурени хора са от всички етноси, най-голям процент от този дял се пада на хората от ромски произход.

 

Сред ромската общността работят двама  здравни медиатори, чиято дейност е свързана с оказване на съдействие и осъществяване на здравно-информационни мероприятия за превенция на различни заболявания, патронаж на рискови групи и др.

Провеждат се индивидуални мероприятия, информационни кампании със застрашени подрастващи и с техните родители; беседи, лекции, дискусии на  актуална тематика в широк спектър – алкохолизъм, тютюнопушене, СПИН, наркотици, трафик на деца и жени, сексуално насилие, ранни ромски бракове, ранна бременност при роми и др.

Провежда се текущ санитарен противоепидемиологичен контрол от съответните органи, издават се здравно образователни материали, които се разпространяват чрез и в младежките групи на етническите общности. Максимално са обхванати подлежащите на имунизация. Провеждат се разяснителни кампании за активиране на родителите и общността при провеждане на имунизационни кампании за деца. Работи се в посока на информиране на лица от ромската общност за здравноосигурителните им права и задължения, и за правата им като пациенти.

 

В дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград е осигурен равен достъп за ромите до услугите по заетостта, за насърчаване на заетостта и навлизане на пазара на труда.

Добра практика

По условията на НП „Активиране на неактивни лица“ в ДБТ гр. Велинград, филиал Ракитово е назначено лице от ромски произход като трудов посредник – ромски медиатор, чиято дейност е насочена към подпомагане и активиране на ромското население. В периода януари 2018-март 2018 г. по данни от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград – 255 лица са регистрираните безработни лица, които са се самоопределили като лица от ромски произход. От тях 66 са без образование или това е 25.88%, 61 са с начално образование /23.92%/, 116 са с основно образование /45,49%/ и 11 са със средно образование /28.05%/. При младежите до 29 г. разпределението е както следва: от общо регистрираните 19 младежи 3 са без образование или това е 15.79%, 5 са с начално образование /26.32%/, 10 са с основно образование /52.63%/ и 1 са със средно образование /5.26%/. При това образователно равнище на ромите шансът за реализация на трудовия пазар е силно занижен. Те не са желани работници в по-голяма част от фирмите, поради липса на образование, трудови навици и дисциплина. Предлага им се работа по програми за заетост, където те са приоритетна група. Общият брой обхванати безработни роми по дейности за повишаване конкурентостта и осигуряване на заетост на пазар на труда, е 47. 27 лица са включени в заетост по програми и насърчителни мерки по ЗЗНЗ и 4 лица са устроени на работа на първичен пазар на труда. По наблюдение на служителите на ДБТ продължава тенденцията 50 на 100 от регистриращите се лица от ромски произход да не се самоопределят като такива и около 90% да се регистрират единствено с цел получаване на социални помощи. Продължителната безработицата сред етническите групи и отпускането на различните видове социални помощи създават условия и предпоставки да се живее, като се разчита единствено на доходи от помощи.

Причините за безработицата сред ромското население са:

  • ниска степен на образованост;
  • незнание на български език;
  • липса на квалификация и професия;
  • демотивацията за участие в различни програми, които осигуряват образование и квалификация;
  • затрудненото икономическо положение на семействата, отговорността на родителите, които често не

По НП „Активиране на неактивни лица ” е назначен младежки медиатор, който работи активно за идентифициране на младежи, които не работят, не учат и не са регистрирани в ДБТ и включването им на пазара на труда, чрез различни програми за заетост или директна заетост при работодател. Ангажиментите на медиатора са свързани с :

  • Идентифициране на групи от младежи до 29 години, които не учат, не работят и не са регистрирани в ДБТ;
  • Подпомагане за установяване на активни контакти между бенифициентите на   програмата и институциите;
  • Информиране  и консултиране на младежи до 29 години, които не учат, не работят и не са регистрирани в ДБТ, относно законовите разпоредби, касаещи заетите, безработните, неактивните, техните права и задължения, възможности за трудова реализация и насочване на лицата към активно поведение на пазара на труда.

Подпомагане за установяване на контакт между младежите и институциите, даване на информация по въпроси, свързани с образованието, заетостта, професионалното обучение – предвид потребностите на младежите от община Ракитово се провеждат ежемесечни групови срещи с младежкия медиатор, като целта е повишаване на тяхната гражданската активност, стимулиране на интереса им към активен и здравословен начин на живот, както и включването им в различни форми на обучение и заетост.

            Младежкия и ромския медиатори са провели срещи и са консултирали около 1500 неактивни младежи на територията на трите населени места;

 

Стереотипи и нагласи за ромите

Някои стереотипи за институционално изключване:

  • Ролята на ромските лидери – „търгуват“ ромите;
  • Ролята на евангелистките църкви – „завземат“ ромите;
  • Ролята на ислямските училища – най-често виждана като опасна;
  • Ролята на образователните стандарти – виждана опасност: занижени изисквания;
  • Ролята на природните им таланти – стереотип за музикалната им надареност като всеобща;
  • Ролята на майчиния им език –стереотипизирана;
  • Ролята на знанието за културата на малцинства.

Някои образователни стереотипи относно образованието на ромските деца:

  • Ромите дават ниска стойност на образованието;
  • Отпадат от училище поради бедност;
  • Отпадат от училище поради ранни бракове;
  • Липса на държавна инициатива;
  • Непривлекателни училища.

Стереотипи за ромската жена:

  • За ромската жена дете = социални помощи;
  • Оставят децата си в сиропиталища.

Ромските момичета масово отпадат от училище.

Предразсъдъци се изграждат на основа нанегативни стереотипи.

Широко разпространените етнически стереотипи за ромите в България водят до липса на обществена подкрепа за публични мерки, които да ги подпомагат.

Стереотипите на учителите и социалните работници често формират стереотипите на общото население.

Предразсъдъците на мнозинството водят до изграждане на предразсъдъци и сред малцинството – реултатът е едно взаимно недоверие.

Вашият коментар

Close Menu