Платформа за Мултикултурен Диалог "ЦВЕТОВЕ" - Община Ракитово
Съдбата на ромите и синтите в Европа по времето на Холокоста

Съдбата на ромите и синтите в Европа по времето на Холокоста

Автори: Герхард Баумгартнер, Ирмгард Биберман, Мария Екер, Роберт Зигел

www.romasintigenocide.eu

Структура на учебните материали                                                                                 3

Ромите – най-голямата малцинствена група в Европа                                              4

Допълнителна информация на отделни работни листове                                       8

Работа с биографии                                                                                                         15

Биографии – съвети за преподаване                                                                             16

Работа със снимков материал                                                                                         21

Методи за работа със снимков материал                                                                      22

  Как можем да деконструираме историческите предразсъдъци, основани на стереотипи?             32

                                                                         

Печатно издание:

Автори: Герхард Баумгартнер, Ирмгард Биберман, Мария Екер, Роберт Зигел

Редакционна колегия: Мария Екер, Карен Полак, Вернер Драйер

Графично оформление: Сабине Совиея

_erinnern.at_

Kirchstraße 9/2

6900 Bregenz

Структура на учебните материали Герхард Баумгартнер

Работните листове на сайта romasintigenocide.eu представят основните теми и събития, свързани с геноцида срещу ромите и синтите в Европа. Подборът на темите е извършен в тясно сътрудничество с представители на многобройни организации на ромите и синтите в Европа и с помощта на множество историци от съответните държави. Работните листове се отнасят изключително само до държави, в които ромите и синтите са били преследвани и избивани в периода 1933-1945 г.

Всеки работен лист е посветен на централно събитие или определящ елемент на това преследване, които са посочени в заглавието на работния лист и илюстрирани с помощта на историческа снимка. В допълнение към краткия обяснителен текст всеки работен лист съдържа допълнителна информация в рубриката „Знаете ли, че…“, съвети за самостоятелна работа по темата – „Направете сами“, както и позоваване на източника на снимката. В лявото поле на работния лист има хронологична графика, указваща историческия период, в който е направена снимката.

Работните листове са групирани в пет глави. Работните листове от Глава A дават обща представа за положението на ромите и синтите в Европа в началото на 20 век. Глава Б представя основните елементи от преследването и социалната изолация на ромите и синтите още далеч преди идването на власт на националсоциалистите. Глава В илюстрира все по-радикалното и системно преследване, организирано от националсоциалистите, докато работните листове в Глава Г са посветени на основните събития в геноцида, упражняван от националсоциалистите и останалите фашистки организации. И накрая, Глава Д се фокусира върху положението на оцелелите след геноцида, борбата им да бъдат признати и обезщетени и тяхната култура на почит към жертвите.

В допълнение, читателят се запознава с Карл Стойка, който ще го придружава в пътешествието през главите на сайта. Различните етапи от живота на Стойка са биографична илюстрация на една особено добре документирана ромска фамилия в Европа от 30-те години на 20 век, през годините на преследвания в периода на нацизма, та чак до наши дни. Работните листове съдържат и допълнителна биографична информация за отделни роми и синти като София Тайкон и Зони Вайс (вж. също „Работа с биографии“).

В началото на всяка глава има карта, на която могат да се определят местата на основните събития. Повечето от обозначените на картите места са местоположения на концентрационни лагери. Ако кликнете върху тях, излиза справка за конкретния концентрационен лагер. На картите са показани концентрационните лагери с най-голяма историческа значимост, а от множеството лагери за интерниране и временно задържане са показани само избрани примери.

 

 

 Ромите – най-голямата малцинствена група в Европа Герхард Баумгартнер

Понастоящем броят на ромите и синтите, живеещи в Европа, се оценява общо на 8 милиона. Те говорят на разни езици, някои от които се различават твърде много помежду си. Макар че тези езици имат общи индийски корени – с различни по численост примеси от персийски, арменски и гръцки произход – те, както и големите езикови семейства, са се обособили в хода на развитието си. В Северна и Западна Европа се говорят различни варианти на езика синти, докато ромските наречия от Централна и Южна Европа са силно повлияни от заобикалящите ги езици, като албанския и турския на Балканите, както и от румънския, унгарския и различните славянски езици.

Мнозинството от европейските роми и синти живеят в страните от Централна Европа или на Балканите, т.е. в държави като Унгария, Словакия, Чешката република, България и Румъния. Тези държави членуват в Европейския съюз от последните няколко години или в момента са в процес на преговори за членство. Има огромни несъответствия между статистическите данни за ромското население, посочени в официалните преброявания, и оценките, публикувани от независими организации за защита на човешките права и организации, представляващи роми и синти. Данните от официалните преброявания се основават отчасти на говорените езици, но не всички членове на ромските или синтските групи говорят езика на съответното малцинство.

В резултат от травмите на Холокоста и продължаващите до ден днешен практики на дискриминация и преследване много членове на малцинството предпочитат да не се регистрират като роми или синти. Доколкото самовъзприемането и външното възприемане на тези хора често се различават, експертите срещат трудности при намирането на „дефиниция“ за това, кой следва да се смята за ром или синти. В някои държави в Западна или Северна Европа групите на ромите и синтите понякога се пресичат с други странстващи групи като Tinkers (калайджии) в Ирландия, Travellers (скитници) във Великобритания, или Йениш в Западна Австрия, Южна Германия, Северна Италия и Швейцария. Няма единомислие – нито в академичната общност, нито сред представителите на малцинствата – по въпроса дали тези групи следва да бъдат включени в популациите на ромите и синтите в Европа, или не.

 

 

История

Смята се, че ромите и синтите в Европа водят началото си от североизточна Индия, където и днес живеят културно и езиково сродни групи. Между 5 и 11 век са били наблюдавани няколко миграционни вълни от този регион към Персия и Византийската империя. Това е периодът, в който в ромските езици навлизат много персийски, арменски и гръцки заемки. Еквивалентите на английската дума за циганин gypsy в немския (Zigeuner) и в романските езици (напр. италианското zingari, испанското gitanos, френското gitans) също датират от времето, когато ромите приемат християнството във Византийската империя. В онези времена гръцката дума atzinganos е била използвана за обозначаване на т.нар. „недокосваеми“ – най-вече християни отшелници и други, живеещи извън юрисдикцията на местните власти. Така съответните термини в германските и романските езици стават показателни за специфичния правен статут, какъвто ромите са имали при пристигането си в Европа, а в някои случаи са запазили чак до 17 век. Срез мнозинството думите Zigeuner, zingari и пр. все още включват в себе си негативни стереотипи. Ето защо те са неприемливи за повечето роми и синти, които ги смятат за обидни и изразяващи негативно отношение.

Най-ранното споменаване на ромите в Константинопол датира от 810 г., но първите мащабни миграционни придвижвания към Европа стават едва през 14 век. Една от териториите на заселването им е район в Пелопонес, известен като „Малкият Египет“. Ето защо при пристигането си в Западна Европа много роми и синти са наричали себе си „египтяни“. Английската дума „джипси“ (gypsy) е съкращение от Egyptian – египтянин. Терминът „египтяни“ може да бъде обяснен с факта, че някои от мигриращите роми и синти стигат до Европа през Египет и Северна Африка, като се озовават първо на Иберийския полуостров.

След рухването на християнските кръстоносни държави в Палестина и Мала Азия голям брой „цигани“ се отправят към Западна Европа заедно със завръщащите се армии. Днес техните потомци се наричат синти – наименование, чийто произход и до днес не е напълно изяснен. Често те са се обявявали за „благородници“ или „египетски принцове“, макар че най-вероятно са били свободни хора, т.е. не са били поданици на конкретен господар. В течение на векове те си изкарвали прехраната като музиканти или пък като наемници, оръжейници и ползващи се с уважение леяри на топове за наемнически армии. С появяването на националните армии през 17 век обаче, тези групи от свободни синти все повече бивали измествани и обявявани извън закона, докато накрая били преследвани като „разбойници“.

Мнозинството от ромите, обитаващи Централна и Източна Европа, са се преселили в държавите, където живеят днес, в хода на Турските войни. В много случаи те са заселени там от християнските управници. Така например през 1423 г. унгарският крал Сигизмунд издава разрешение за свободно придвижване на своя „верен Ладислаус и циганите, които са негови поданици“. Редица роми дори успяват да се издигнат до благороднически сан, а през 1595 г. ромът Стефан Разван се провъзгласява за войвода на Молдавия. Повечето роми в Румъния обаче били сведени в социалния си статут до крепостни или роби, като били освободени едва през 1859 г.

Откритието, че ромите вероятно произхождат от Индия, е направено от един протестантски свещеник от Гьор в Западна Унгария. По време на следването си в Лайден, Холандия, той се запознал с неколцина студенти от Индия, чийто език наподобявал този на ромите в неговия роден град. Той съобщил за откритието си в един виенски вестник през 1763 г.

Повечето ромски групи, живеещи в Източна Европа, водели уседнал живот. В много градове, като напр. Истанбул, те населявали отделни квартали. През 18 век императрица Мария Терезия и синът ѝ Йозеф ІІ неколкократно се опитвали да принудят онези роми, които все още водели странстващ начин на живот, да уседнат. През 1771 и 1782 г. били издадени императорски укази, с които на ромите се давала земя. Същевременно обаче домовете им били отнети и те били принудени да работят като ратаи. Много от ромските селища в Австрия са се появили в резултат от тези укази. Не само на „циганите“ се забранявало да ползват езика си и да упражняват традиционните си занаяти, ами и децата им бивали принудително отнемани и давани за отглеждане в християнски семейства. Много роми бягали от подобно насилствено „цивилизоване“.

От друга страна, инициативата на един друг владетел от династията на Хабсбургите – ерцхерцог Карл Лудвиг Австрийски – била посрещната с единодушно одобрение от ромите. През 1888 г. той разпоредил издаването на шесттомен речник на ромския език, озаглавен Romano Csibakero Sziklaribe, като опит за обединяване на 40 ромски наречия в един книжовен език.

Към края на 19 век повечето роми в Източна Европа си изкарвали прехраната като ратаи, селскостопански работници или берачи на плодове. През зимата мнозинството се опитвали да добавят към оскъдните си доходи чрез различни амбулантни занаяти – калайджии, точилари, чадърджии, производители на градински гребла и кошничари. Много от тях намирали и допълнителни източници на доход като музиканти. Много от западноевропейските синти и роми също упражнявали амбулантни занаяти: Като джамбази и амбулантни търговци те се скитали от панаир на панаир или работели като актьори и музиканти. Всякакви опити за разкрепостяване и социална интеграция на така наречените „цигани“ се провалили с появяването през 19 век на организираните на строг принцип национални държави. Строгите закони за гражданство и придвижване оставили много роми без поданство, докато новите закони против скитничеството им забранявали да упражняват амбулантните си занаяти. Към края на 19 век ромите все повече ставали жертва на механизмите на съвременната полицейска система. Депортирани от полицията или затваряни в приюти за бедни, те все повече обеднявали и като цяло били обявявани извън закона. През Първата световна война много държави въдворявали странстващите роми в затворнически лагери за дълги срокове. От друга страна, много уседнали роми служели в различни армии и често се връщали от фронта обкичени с медали. По време на Голямата депресия и периода между двете световни войни напрежението между роми и гадие – т.е. нероми – значително се засилва. Местните власти са все по-малко склонни да осигуряват средства за училищни такси, болнични сметки и социални услуги, които останалите почти без грош роми ратаи не са в състояние да плащат сами.

Много европейски държави въвеждат рестриктивни „цигански закони“. Полицейските власти от различни държави също все по-често сътрудничат помежду си, за да съставят списъци на „циганите“; за пръв път за целта се използва широко и снемането на пръстови отпечатъци. От 1912 г. нататък се съставят досиета на т.нар. „цигани“, включващи снимка и пръстови отпечатъци. През 1933 г. представители на всички политически партии в Австрия се събират на т.нар. „конференция по циганските въпроси“ в Оберварт, провинция Бургенланд, на която за пръв път се обсъждат планове за принудителен труд или депортиране в Африка, доколкото „циганите“ – както се изразява един от участниците – не могат просто да бъдат избити. Тази задача бива оставена за националсоциалистите. През 1938 г. нацистите започват да депортират ромите и синтите в трудови лагери като „циганския лагер“ Лакенбах в Бургенланд, а по-късно, след 1941 г. – в Аушвиц-Биркенау и Хелмно в Полша.

Между 1938 и 1945 г. няколкостотин хиляди европейски роми и синти намират смъртта си в лагерите. Едва през 80-те години на 20 век в Европа настъпва постепенна промяна в политиката спрямо ромите и синтите. През следващите десетилетия те получават официален статут на малцинство в почти всички държави.

За повече информация относно историята на ромите:

http://www.ushmm.org/wlc/en/artide.php?ModuleId=W0052ig

Фактологически справки за ромите:

http://romafacts.uni-graz.at/index.php/history/persecution-internment-genocide-holocaust/holocaust

Хронология на по-съществените дати в историята на ромите:

http://web.archive.org/web/20040g08144722/

http://radoc.net/chronology.html

 

 

Допълнителна информация по отделните работни листове Герхард Баумгартнер

A1           Снимката е една от поредица от единадесет фотографии, заснети през 1931 г. в южните части на Бургенланд от RAVAG (някогашната австрийска радиоразпръсквателна компания) за документално радиопредаване. Както може да се види на други снимки от поредицата, звукозаписният екип е поставил микрофони по протежение на пътя. Снимките са публикувани в списанието с програмата на RAVAG преди излъчването на документалното радиопредаване, като слушателите са можели да ги разглеждат, докато слушат предаването. Първоначално фотографиите са били погрешно разтълкувани и използвани от антрополози като изобразяващи ромска сватба.

A2        Малко се знае за семейство Бамбергер. Макс Бамбергер е бил убит в Хърватия. Вж. също работния лист за клането в Храстина.

A3        Със западането на индустрията за добив на злато, сребро и желязна руда в Европа през 18 век много миньори изгубили източниците си на доход и били принудени да работят като странстващи сезонни работници. По-късно, през 19 век, мерките за рационализация на селскостопанското производство принудили много сектори от населението на селските райони да водят скитнически или полускитнически живот. Не всички успели да си намерят работа в новите производства и каменовъглени мини, така че към края на 19 век се сформирали множество странстващи групи, особено в икономическата периферия на Европа (напр. в Ирландия, Шотландия, в долините на Алпите, но също и в Бохемия, Италия и Трансилвания). Така се зародили калайджиите, Йениш, Савоярите и скандинавските скитници – маргинализирани странстващи групи в Европа. Специално в Източна Европа тези групи включвали множество роми.

A4           След 17 век роми музиканти и ромски оркестри са били наемани да свирят в дворците на унгарската аристокрация. Популярният жанр унгарска народна музика, оформила се пред 19 век под патронажа на аристокрацията, се е изпълнявала – и се изпълнява до ден днешен – от т.нар. „цигански състави“ и по тази причина погрешно се нарича „циганска музика“. В действителност това е ранна форма на популярна народна музика, която се развива със зараждането на унгарското национално движение. Тя няма нищо общо с традиционната ромска музика – също като фламенкото, което също най-често се изпълнява от роми музиканти.

За много ромски фамилии в Централна Европа е било въпрос на семейна традиция техен представител да направи кариера като професионален музикант в класически оркестър. След средата на 19 век тези музиканти получавали образованието си във водещите музикални академии на Европа. И до ден днешен в големите оркестри към европейските опери и концертни зали са включени много музиканти от ромски произход. За обикновените селскостопански работници сред ромите в Източна Европа музиката също е била желан източник на допълнителен доход, особено през зимата. Днес ромските фамилии все така насърчават децата си да научат музикален инструмент на ранна възраст, тъй като музиката се смята за добър алтернативен източник на доход във време на криза.

A6           В голямата си част ромите в Бургенланд били уседнали селскостопански работници, които живеели в отделни селища и работели през лятото като ратаи за фермерските фамилии по селата или помагали в прибирането на реколтата в големите имения на аристокрацията. През есента и зимата били принудени да си докарват допълнителни доходи като странстващи сезонни работници. Много от тях пътували от място на място като точилари на ножове и ножици, калайджии, майстори на гребла и метли или амбулантни търговци. За този вид труд те обикновено притежавали лицензи като странстващи занаятчии. Тези лицензи били постъпателно отменени по време на икономическата криза от края на 20-те и началото на 30-те години на 20 век, когато властите се опитвали да защитят местните занаятчии от външна конкуренция.

A7           Много от наименованията на източноевропейските ромски групи са показателни за традиционните им занаяти. Повечето членове на подгрупата ловара например са били джамбази (търговци на коне); аурарите са добивали и промивали злато, докато калдерарите или калдарашите са били известни с уменията си като медникари и казанджии.

Карл Стойка е роден през 1931 г. във фургона на родителите си край Виена. Семейството прекарва зимите във Виена, а през лятото пътува от място на място, за да може бащата на Карл да упражнява поминъка си на джамбазин. През 1939 г., когато скитническият начин на живот на ромите е забранен, семейството се заселва във Виена. Там то изцяло се интегрира в местната общност. Така например Карл и брат му членуват в младежки оркестър в 16-ти виенски район. В Бургенланд след 1938 г. на ромските деца е забранено да посещават училище, но във Виена Карл и неговите братя и сестри успяват да учат чак до 1943 г. През есента на 1943 г. Карл бива арестуван в класната стая и изпратен с майка си, братята и сестрите си в лагера Лакенбах в Бургенланд, откъдето са депортирани в Аушвиц.

За повече информация: www.romasinti.eu

A8           В края на 19 и началото на 20 век с бързо нарастващата популярност на фотографията и разпространението на пощенските картички се заражда романтичният стереотип на циганите като „бродяги“ – бездомници, скитащи накъдето им видят очите и живеещи в лоното на природата, напълно освободени от всякакви социални условности. Но дори в онези дни подобен образ бил приложим само към незначителна част от ромското население на Европа. Към края на 19 век над 90% от ромите и синтите в Европа водят уседнал живот. Развитието на фотографията и издаването на пощенски картички спомагат за това, начинът на живот на едно малцинство да определи в решаваща степен образа на цяла една етническа група. Чак до края на 20 век този образ на безгрижния, освободен от условности, неспокоен скитнически живот на ромите и синтите в Европа подклажда множество предразсъдъци.

B1            В периода между двете световни войни австрийската провинция Бургенланд наброява над 130 ромски селища с население общо над 8000 жители. Повечето от тях живеят в окръг Оберварт, където преди Втората световна война ромите съставляват над 10% от населението. През 1933 г. ромското селище в Оберварт има общо 282 жители, обитаващи 52 къщи. Основният проблем за ромите е, че по принцип не притежават земя. Докато други селяни са в състояние да оцелеят при криза, отглеждайки картофи и зеленчуци, свине и домашни птици, ромите са принудени да купуват всичката си храна. Те не притежават и гори, от които да събират дърва за огрев подобно на повечето селяни. По тези причини световната икономическа криза и безработицата по време на Голямата депресия имат катастрофални последици за тях. Ромите от Оберварт и съседните села били докарани до бедствено състояние и буквално гладували.

B2            В периода между двете световни войни провинция Бургенланд, която през 1921 г. преминава от унгарско в австрийско владение, привлича австрийски фотографи, желаещи да документират един екзотичен, типично източноевропейски регион. Снимките от тогавашните репортажи се фокусират върху „различността“ на Бургенланд и контраста между тази провинция и останалата Австрия.

B3            Номерът на снимката е от старата референтна система, използвана в Областния архив на Бургенланд в Айзенщат. Днес в архивите се съхранява една от най-големите сбирки на полицейски снимки на роми в света. През 19 и първите години на 20 век полицейските служители в провинцията били наричани „жандарми“ и се подчинявали на областната управа. Терминът „полиция“ се използвал само за служителите на закона в градовете, които обикновено работели за общинските власти.

B5            Пред последните десетилетия на 19 век европейските държави започват да съставят все по-точни регистри на населението си. Това се налага с разширяването на правото на глас върху повече сектори на обществото, с въвеждането на задължителна военна служба и системи за социално осигуряване. Засилващите се ограничения върху свободата на движение, въвеждането на национални паспорти и развитието на национална идентичност, основаваща се на националната държава, превръщат всеки член на странстваща етническа група в обект на подозрение. През 1912 г. Франция става първата държава, създала отделни регистри за всички лица, водещи странстващ начин на живот, които са задължени да носят по всяко време специална карта за самоличност със снимка и отпечатъци от пръстите си.

Много роми и синти, които освен това говорят на различен език, са смятани за аутсайдери. В много случаи им се отказва гражданство и биват категоризирани като лица без отечество. Швейцария дори забранява на т.нар. „цигани“ да влизат в страната – една забрана, която остава в сила до след края на Втората световна война. Скоро и други европейски държави въвеждат системи на гражданска регистрация със специални досиета и „цигански документи за самоличност“. Такива документи се издават от полицейските власти както в Чехословакия, така и в Унгария, докато Германия и Австрия водят отделни граждански регистри за лицата, които считат за нужно да обозначават с позорното „цигани“. Водеща роля в международната координация на тези полицейски дейности поема Интерпол като европейската платформа на криминална полиция. С идването на власт на националсоциалистите съставените от криминалната полиция досиета биват използвани като инструмент за депортиране на ромите и синтите в концентрационни лагери и лагери на смъртта. Може най-общо да се каже, че всички лица, категоризирани като „цигани“ в периода между двете световни войни и вписани в специалните регистри, стават впоследствие жертва на преследване от страна на националсоциалистите.

B6            Психиатърът Йозеф Йоргер твърдял, че „скитничеството“ е предаваща се по наследство форма на социално поведение, която неизменно се свързва с други форми на антисоциално поведение – проституция, алкохолизъм и престъпни наклонности. Швейцарските евгеници като Йозеф Йоргер и Ернст Рудин упражнили силно влияние върху формулирането и прилагането с радикални средства на расовата политика на НСГРП. По време на следването си в швейцарската столица Берн германският „изследовател на расите“ Роберт Ритер се запознал с теориите на Йозеф Йоргер, като ги превърнал в основа на расовата категоризация на синтите и ромите в Германия.

C1            Доколкото предците на ромите и синтите са имигрирали в Европа от Централна Индия преди повече от хиляда години, „изследователите на расите“ ги смятали за автентични „арийци“. Следователно по националсоциалистическата идеология те не трябвало да бъдат категоризирани като „расово непълноценни“ групи, както се твърдяло в псевдонаучните трудове на евгениците. Смята се, че тъкмо това противоречие довело през 1942 г. до промяна в логиката на организаторите на преследвания. Докато преди – както и при еврейското население – обект на преследване били така наречените „расово чисти цигани“ и „първо поколение цигански полукасти“, с указ на Хайнрих Химлер от 13 октомври 1942 г. „расово чистите цигани“ са освободени от преследване. Според този начин на мислене обаче „расовата непълноценност“ на много „цигани“ е продукт на векове кръстосване между роми и разнородни етнически групи. Преследванията, принудителните стерилизации и депортациите следвало да бъдат прекратени по отношение на „особено чистите“ групи, сред които „синти и лалери“. Идентифицирането на цигани, които можели да се смятат за „расово чисти“, било поверено на девет така наречени „цигански главатари“. Те били натоварени със задачата да премахват отделни лица от списъците за депортиране поради тяхната расова чистота. На практика указът така и не бил изпълнен, тъй като местните власти го игнорирали и депортациите си останали неизбежност за всички, регистрирани като „цигани“ в периода между двете войни. Нерядко решението, дали Нюрнбергските закони са приложими към конкретен случай, се основавало на чисто социални критерии. Нещо повече: повечето закони и укази на националсоциалистите във всеки случай били насочени не просто към т.нар. „цигани“, а и към „всички лица, водещи цигански начин на живот“.

C2               Данните и докладите, съставени от Роберт Ритер, продължават да се използват от германските полицейски власти и след 1945 г. Едва когато представители на синтите и ромите в Германия обявяват гладна стачка в Дахау през 1981 г. властите се принуждават най-после да им предоставят достъп до натрупаните полицейски рапорти и досиета за целите на сериозно изследване. На Роберт Ритер и екипа му било разрешено да продължат работа и след 1945 г.

За повече информация:
 http://www.sintiundroma.de/en/sinti-roma/dvil- rights-movement.html

С3               Архивите на местните власти, полицията, националсоциалистическите „изследователи на расите“ и управите на концентрационните лагери често съдържат противоречиви данни за едно и също лице. В ежедневието много роми и синти били известни не с официалните си имена, а с имената на своите кланове, под които били съответно регистрирани. Така например през 1940 г. Карл Стойка бил регистриран като Риго, което е името на клана му по майчина линия. По подобен начин в личните им документи често фигурирала датата на кръщенето, а не на раждането им. А при изпращането им в концентрационните лагери много задържани подменяли датата си на раждане, посочвайки по-ранна дата за децата и по-късна за възрастните, за да бъдат категоризирани като годни за работа, което значително увеличавало шансовете им за оцеляване в лагера.

C6               За повече информация относно Йохан Тролман и един интересен възпоменателен проект посетете trollmann.info/

C8               В много градчета и села чак до 70-те години на 20 век е нормална практика да се пазарува на кредит, т.е. покупките да не се заплащат веднага, а да се пишат на сметка, която да се урежда в края на месеца или на работния сезон. Особено през зимата, когато ратаите с мъка успяват да си намерят работа, много работнически семейства пазаруват на кредит, като погасяват дълговете си през пролетта. Това е най-вероятното обяснение за документираните дългове, останали след депортиране на семействата. Много от къщите в ромските селища от 19 век били построени върху общинска земя. По онова време на ромите се разрешавало да строят къщи върху парцели неплодородна земя или такава без стойност. С времето много от тези парцели повишили стойността си, но докато върху тях имало построени ромски къщи, местните власти не могли да ги ползват за извличане на печалба. От друга страна, с разрушаването на къщите стойността на земята щяла да нарасне значително. Тъй като повечето оцелели в годините на преследвания били изгубили всичките си документи, след 1945 г. те рядко били в състояние да докажат, че някога са притежавали къщи на тази земя и по тази причина не получили никакви обезщетения. Подобна е ситуацията и с непълните или липсващи документи за собственост в много случаи от по-ново време, когато ромски семейства биват изхвърлени от традиционните си райони на живеене в близост до центровете на големите градове в Източна Европа и на Балканите.

C9               Първите роми и синти, депортирани в лагери за робски труд, са почти изключително само мъже, които биват разпределяни по строежите на магистрали и електроцентрали. Първите масово депортирани ромски жени са изпратени през 1939 г. в Равенсбрук и принудени да работят в управляваните от SS фабрики там. Едва през последните години на войната жени започват да се ползват системно за робски труд в производството.

D1               Мъжът с идентификационен номер 17039 е Щефан Ходоши, роден през 1911 г. Изпратен е в концентрационния лагер Маутхаузен през 1939 г. За повече информация относно съдбата на Щефан Ходоши учениците могат да се свържат с Мемориала Дахау.

D2               Една от най-честите причини за смърт в лагерите било избухването на епидемия, като за особено опасен се смятал тифусът. Подобни епидемии се дължали най-вече на недостатъчна хигиена в лагерите и особено на замърсена питейна вода. Тифусът е силно заразен и често води до смърт. Доколкото заразените лица обикновено развиват червеникав обрив, болестта понякога се нарича петниста треска.

D4               Повечето от най-известните изображения на деца са от фотографии и филми, заснети в течение на един псевдонаучен проект за изследване на расите, осъществен от германската „изследователка“ Ева Юстин в периода 1943-1944 г. Родителите на повечето от децата са изпратени в концентрационен лагер след 1938 г. При приключване на изследването си за докторска дисертация на тема „Биографии на отгледани от чужденци циганчета и тяхното потомство“ Ева Юстин заключава писмено: „На всякакви форми на отглеждане на деца цигани и от цигански полукасти … включително социална грижа, трябва да се сложи край.“ След приключването на този псевдонаучен труд 39-те деца синти от сиропиталището в Мулфинген биват изпратени в Аушвиц през май 1945 г.

За повече информация относно Ева Юстин и сираците от Мулфинген: www. romasinti.eu

D5               Алекс Вединг е псевдоним на комунистката писателка и журналистка Маргарете Бернхайм, родена в Залцбург през 1905 г. Когато се омъжва и отива да живее в Берлин, тя се казва вече Грете Вайскопф. Творческият ѝ псевдоним Алекс Вединг идва от името на берлинското предградие Вединг, което в периода между двете световни войни е работнически квартал.

D6               Приднестровие е името, с което през 1941 г. са обозначени земите между реките Днестър и Буг, до 1944 г. принадлежали на Румъния, а днес намиращи се в Молдова и Украйна. Това е територия, значително по-голяма от района, намиращ се от 1992 г. насам под молдовско управление.

D8               Не е лесно да се открие наблюдателят на тази снимка. Застанал е на заден план и се вижда в пролуката на оградата.

E1               През 1943 г. Чея Стойка и семейството й са депортирани в лагера за цигани при Аушвиц-Биркенау. През 1944 г. е преместена в концентрационния лагер Берген-Белзен и оттам в Равенсбрук, откъдето е освободена през 1945 г. След войната се заселва във Виена с оцелелите си братя и сестри и тяхната майка. През 1988 г. публикува първия си автобиографичен разказ за съдбата на едно австрийско ромско семейство по време на Холокоста. Цитатът е взет от книгата ѝ Wir leben im Verborgenen: Erinnerun- gen einer Rom-Zigeunerin [Живеем в усамотение –  спомените на една циганка]. Чея Стойка се смята за една от най-значимите австрийски писателки и художнички от ромски произход. Умира през януари 2013 г. на 79 години.

E2               Някъде около 1928 г. полицията в Бургенланд започва да води системен фотографски регистър на ромите, населяващи провинцията. При полицейските „акции“ биват заснемани освен ромите също и техните селища и къщи. На всички обитатели на дадена сграда се нарежда да се строят пред нея, за да може полицията да знае кой къде живее. Тези снимки документират както населението от роми и синти в Бургенланд, така и действията на полицията. В областните архиви на Бургенланд днес се съхранява една от най-големите колекции от такива полицейски фотографии. Използваните тук снимки са взети от тази колекция.

Едва към 2000 година, в рамките на Швейцарската програма за оценяване активите на жертвите на Холокоста и на Германската програма за компенсиране на осъдените на принудителен труд, ромите и синтите получиха компенсации за домовете си и за разрушеното им и изгубено имущество. В някои европейски държави бяха създадени специални фондове като Австрийския общ фонд за обезщетяване жертвите на националсоциализма (2001 г.).

Е3            Информация за изтъкнати личности от ромски и синтски произход можете да намерите на следните сайтове:

http://www.imninalu.net/famousGypsies.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Romani_people

http://anthrocivitas.net/forum/showthread.php?t=9795

http://www.kickitout.org/499.php

            https://www.facebook.com/pages/Famous-Gypsies/12343564w09196

            http://www.geni.com/projects/Romani-Gypsy-Notables/13111

E4            Дефиницията за „партизани“ е лица, които предприемат въоръжени нападения в зони под контрола на редовните сили на държавата, каквито са армията или полицията. В учебниците по история терминът се прилага най-вече спрямо бойци от съпротивата, които са се били срещу германските окупационни армии през Втората световна война.

Максглан              Германската филмова режисьорка и любимка на Хитлер Лени Рифенщал заснема своя филм „Низините“ в района на Залцбург между 1940 и 1944 г. Тъй като действието се развива в Испания, където заснемането е невъзможно заради войната, за сцените, заснети в австрийските и баварските планини, са използвани роми и синти от лагера в Максглан, а впоследствие и от Марцан в Берлин.

След приключване на снимките ромите – сред които и много деца – са депортирани в Аушвиц. Лени Рифенщал така и не се извинява за причинените на роми и синти страдания – тъкмо обратното, многократно дава критиците си под съд.

Вайер                     Снимката е взета от поредица от 32 фотографии, заснети от лагерния лекар д-р  Алоис Щауфер по време на една от визитите му в лагера във Вайер, Горна Австрия. Всичките снимки са аранжирани, като лагерниците са карани да позират на групи на едно и също място пред порутена тухлена стена. Снимките са открити от политолога Андреас Майзлингер от Инсбрук в хода на научните му изследвания в началото на 90-те и са предоставени на австрийското Министерство на образованието.

Ходонин               В повечето случаи на снимките, направени в затворническите лагери, се виждат само жени и деца. Обикновено мъжете били ползвани за полагане на робски труд на основните строителни обекти, докато жените и децата прекарвали дните си в лагерите, без да правят каквото и да било.

Монтрьо-Беле                     Учените не могат да отговорят категорично на въпроса защо сред ромите и синтите във Франция почти не е имало изпратени в лагерите на смъртта. Във френските лагери са били въдворявани всякакви скитници – или както били наричани, gens de voyage. Във Франция след 1912 г. всички лица, водещи странстващ начин на живот, са били задължени да носят специален документ за самоличност със снимка и пръстови отпечатъци. Това ги правело лесни за идентифициране. От друга страна, е било практически невъзможно да се различат ромите и синтите от останалите странстващи групи, тъй като – за разлика от Германия -във Франция е нямало такова нещо като „сертификат за расова принадлежност“. Роми и синти са били изпращани от Франция в германски концентрационни лагери и лагери на смъртта само в изключителни случаи.

Лодз                      „Циганският лагер“ в някогашното гето Лицманщат в Лодз служи за сюжет на седем оцелели снимки, за които се предполага, че са направени след депортацията на обитателите му в лагера на смъртта Хелмно в Полша. На нито една от тях не се виждат лагерници. Снимките са част от колекция от стотици диапозитиви, заснети от SS по указания на администратора на гетото Ханс Бибов и открити през 80-те години на 20 век. Днес те могат да се видят в Мемориалния музей на Холокоста във Вашингтон.

Аушвиц-Биркенау              В средата на бараката имало зидана от тухли печка с височина 50 сантиметра, в единия край с вратичка, а в другия – с комин. Подобни печки били използвани за отопление на бараките през зимата.

Бабий Яр               През 1961 г. руският поет Евгений Евтушенко написва поема със заглавие „Бабий Яр“, в която критикува изопачаването от съветските власти на историята за клането и нежеланието им двадесет години след това да издигнат паметник на десетките хиляди жертви. Съветските историци системно прикриват факта, че жертвите са главно евреи от Киев, като вместо това ги описват просто като съветски граждани. Руският композитор Дмитрий Шостакович написва по поемата на Евтушенко и други текстове своята 13-та симфония, която придобива световна известност като Симфония „Бабий Яр“. В Съветския съюз и комунистическите държави от Източна Европа са разрешени само няколко изпълнения на симфонията. В крайна сметка партитурите на творбата са били изнесени тайно от Съветския съюз и бързо спечелили международно признание. Първият паметник на жертвите от клането е построен през 1976 г. и посветен с най-общи думи на „съветските граждани и военнопленници“, избити на това място от националсоциалистическите окупационни сили. Едва през 1991 г. е построен паметник на евреите-жертви на Бабий Яр във вид на традиционен еврейски свещник – менора.

 

 

Работа с биографии Мария Екер

Работните листове на сайта включват кратки биографични справки за европейски роми и синти.[1] Във възпитателната работа се придава все по-голяма важност на използването на биографии. Една от причините за това е наличието на все повече документирани разкази на очевидци за периода на националсоциализма. Биографиите притежават емоционалност, а особено младите хора проявяват естествена любознателност и емпатия. В повечето случаи те биха желали да научат повече за засегнатите лица, за техния произход, както и за годините преди и след периода на тяхното преследване. Те се затрогват и подтикват към размисъл, а имат и въпроси, които биха желали да зададат. Ето защо работата с една или повече биографии е особено добър начин за представяне на дадена тема. Важно е обаче биографиите да не се разглеждат изолирано, а в своя исторически контекст.

Емоционалното свойство на биографиите изисква внимателно третиране и чувство на отговорност. Биографиите са покана за емпатия и съчувствие, както и за отъждествяване с обекта. Но те могат да отключат и чувства на срам и вина. Ето защо е важно на учениците да се предложат начини за овладяване на емоциите им (вж. съвет № 10). Всепоглъщащите емоции са пречка пред усвояването на исторически знания и пред обективността, необходима за критична оценка на източниците. Когато хората разказват за живота си, винаги го правят избирателно, по същия начин постъпват и записващите тези биографични разкази, за да ги предадат нататък. Биографията е като прозорец, през който оглеждаме нечий живот. Колкото и много да виждаме, то е само малък детайл от цялостната картина.

Работата с биографии обикновено включва биографии на жертви, както и трябва да бъде. Извършителите на престъпленията често остават неназовани. И все пак преследванията и убийствата не са сполетели ромите и синтите просто така, от нищото. Действащите лица – извършителите – трябва също да бъдат осветени. Днес се приема по принцип фактът, че биографичният подход към извършителите и безучастните свидетели може да обогати образователния процес, както и уточнението, че този подход представлява изключително голямо предизвикателство.

В учебните материали, представени на сайта, извършителите често биват назовани, но не и представени в кратки биографични справки. Въпреки това един от съветите за преподаване, които ще намерите тук, е да се използва и биографията на извършителя.

Повечето от посочените по-долу десет съвета предполагат да се работи със съдържанието на биографиите, докато другите се отнасят до начина на тяхното структуриране. Съвети 1 и 2 са подходящи като общо въведение към работата с биографии и могат да се съчетаят с изложените по-долу идеи. Съвети 3 – 8 се отнасят конкретно до учебния материал.

Последните две предложения показват как да се навлезе в дълбочината на материята и/или да се правят последващи упражнения.

 

 

Съвети за преподаване

  • Общо въведение към работата с биографии

1]                   Търсене на биографични данни

Това упражнение въвежда в темата за биографични изследвания.

 

Работен формат: на малки групи

Време: 15 мин. (+ домашна работа)

 

  • Задачата ви е да извършите биографично изследване, т.е. да издирите историческа информация за дадено лице.
  • Как ще подходите? Къде ще търсите информация?
  • Какви затруднения може да срещнете?
  • Споделете резултатите си с останалите групи и ги подредете в списък.

 

За домашна работа:

  • Изберете си някого, за когото бихте желали да научите повече: Зетела Щайнбах (D 9), Зони Вайс (E 6) или Елзе Шмидт (E 7).

Опитайте се да издирите биографични данни за това лице.

 

След като извършите биографичното изследване:

  • Кой метод на откриване на информация се оказа най-добър?

Как може събирането на информация да се разшири?

 

2]                   Биографични повествования

Това упражнение е един прост начин да се демонстрира какво може да окаже влияние върху биографичното повествование и неговото предаване.

 

Работен формат: по двойки

Време: 20-30 мин.

  • Намислете си три въпроса, които бихте задали на партньора си относно неговия/нейния живот.
  • Задайте си един на друг въпросите.
  • Помислете за себе си: Как се чувствате, когато ви задават въпроси? Какво казвате?
  • За какво не говорите? Как се чувствате, когато задавате въпроси?
  • Представете резултатите от вашите въпроси и отговори пред целия клас.
  • Когато вашият партньор е приключил с изложението си, кажете какво мислите за него: Съгласни ли сте с начина, по който бе предадена вашата биография? Какво липсваше? Какво не беше предназначено за казване пред класа?
  • Дискусия: Какви фактори влияят на биографичните разкази?

 

  • Учебни материали

3]                   Коя биография привлече вниманието ми?

Този метод е един добър начин за въвеждане в темата. Учениците се ръководят от собствените си интереси и разработват допълнителни въпроси.

 

Време: 20 мин.

 

По масите в класната стая са поставени екземпляри от всички работни листове с биографии. Учениците обикалят из стаята в търсене на лист, който да привлече вниманието им и по който биха желали да работят.

След това всеки за себе си отговаря на следните въпроси:

  • Защо избрахте точно този работен лист?
  • Какво научавате за хората на снимката?
  • Какво научавате за историята на синтите и ромите по принцип?
  • Формулирайте три въпроса, които бихте желали да зададете относно тези хора/по тази тема.

След това резултатите се обсъждат в малки групи или пред целия клас. По въпросите на учениците може да се определи кои глави е уместно да се вземат като следващо занятие.

 

4]                   Семейство Стойка

Добре документираната биография на едно семейство европейски роми като учебен казус.

Отправна точка: работните листове за Карл Стойка (A 7, C 3, E 8, Маутхаузен) и Чея Стойка (E 1).

 

Време: 1 учебен час

  • Първо разгледайте снимките на работните листове и си отбележете какви мисли и чувства извикват те у вас.
  • Какво научавате от работните листове за Карл и Чея Стойка?
  • Формулирайте един въпрос за живота на Карл и Чея Стойка.
  • От вас се иска да подредите листовете в логическа последователност, като за изложба.
  • Каква последователност им определяте и защо?

 

5]                   Животът след концентрационните лагери

Обикновено учениците живо се интересуват от живота на оцелелите след 1945 г. Как са могли да живеят след преживяното? Работен лист E 1 е идеален за разглеждане на този аспект.

 

Време: 1 учебен час

 

  • Разгледайте работния лист и преминете нататък, към „Направете сами”.
  • Разучете живота на Чея Стойка. Съсредоточете се върху живота й след 1945 г.
  • Представете си, че пътувате във времето. Върнете се назад в 1953 г. и се запознайте със Стойка и дъщеря ѝ. Какво ще им кажете? Какви въпроси ще им зададете? Как премина срещата?

След това пътуване във времето пишете на приятел и му опишете срещата ви.

  • Преди няколко години вече възрастната дъщеря на Чея Стойка – Силвия Юрс – заявява в интервю:

„Изпитвам голям страх. Той ме обзема отново и отново, боя се от хората на улицата. През последните десет години той се разрасна наново, като плесен, абсолютно невидим. Безчестието и бруталността отново са във възход.“

  • Представете си, че днес се запознавате с г-жа Юрс. Какво ще ѝ кажете? Какви въпроси ще ѝ зададете?

 

6]                   Кои са извършителите на насилие?

В работата по тази тема може да се използва примерът с Роберт Ритер – „изследователя на расите“.

 

Работен лист: C 2 (Роберт Ритер)

Време: 1 учебен час

  • Разгледайте снимката на работен лист C 2 и опишете Роберт Ритер (вдясно) колкото можете по-точно. За какви особености на характера подсказва снимката на Роберт Ритер?
  • Проучете живота на Роберт Ритер и му съставете кратка биография.
  • По какъв начин тази информация пасва на снимката?
  • Какви са последиците от действията на Ритер?

 

7]                   Минали и настоящи предразсъдъци

С помощта на биографиите на трима роми и синти това упражнение показва актуалността на предразсъдъците в миналото и сега.

 

Време: 30 мин.

  • В малки групи: Запознайте се с един от работните листове E 6 (Зони Вайс), E 7 (Елзе Шмидт) или E 8 (Карл Стойка). Какво е влиянието на предразсъдъците срещу ромите и синтите върху живота на Зони Вайс, Елзе Шмидт или Карл Стойка?
  • Опишете живота на човек, който е повлиян от предразсъдъците на околните в днешно време.
  • Споделете резултатите си с останалите групи.
  • Помислете какво можете да направите, за да се противопоставите на тази предразсъдъци.

 

8]                   Четири биографии – едно лице

Цел на това упражнение е да се съставят четири версии на една и съща биография. Учениците работят в четири групи. На всяка група се предоставя различна информация за живота на Карл Стойка. Докато една от групите знае само името и произхода му, другите получават информация за детството, за годините на преследване и за следвоенните години. Целта е да се постигне задълбочено разбиране на биографията (и нейното тълкуване от учениците).

 

Работни листове: A 2, A 3, A 4; A 7, E 8, Маутхаузен

Време: 1 учебен час

 

На четири групи:

  • Група А: За обща информация най-напред прочетете работни листове A 2, A 3 и A 4. Карл Стойка е австрийски ром, роден през 1931 г. Как си представяте живота му?
  • Група Б Прочетете работен лист А 7. Какъв, според вас, е станал Карл Стойка на по-късен етап от живота си?
  • Група В: Прочетете работен лист E 8. Какъв живот според вас е водил Карл Стойка преди войната?
  • Група Г Прочетете работни листове A 7, E 8 и Маутхаузен. Обобщете с няколко думи предоставената ви информация за живота на Карл Стойка.
  • Споделете резултатите си, като започнете от група А. Ще чуете четири различни биографии на едно и също лице.
  • Задайте следните въпроси, за да провокирате дискусия:

Откъде почерпихте идеи?

С какво те се различават от информацията, предоставена от Група Г?

Каква е разликата между идеи и информация?

Откъде черпим „знанията“ си (или онова, което смятаме за знания)?

 

  • Задълбочена работа и последващи упражнения

9]                   Изработване на биографичен работен лист.

Време: няколко учебни часа/проектно задание

  • По модела на E 1 съставете биографична справка-работен лист за лице (напр. синто/ром от вашата област или държава или за някого, когото познавате лично – баба, дядо, съсед). Работният лист да съдържа следните елементи:

_ Заглавие

_ Снимка

_ Текст (напр. откъс от интервю, описание на живота на лицето и пр.)

_ Знаете ли, че?

_ Направете сами

_ Снимката

  • Каква информация ще подберете и каква ще пропуснете?
  • Подредете работните листове във вид на изложба. При откриването ѝ може да обясните процеса на съставяне на работния лист.

 

10]                Не мога да се отърся от чувството, че…

Силната ангажираност при работата с биографии често отключва емоции. За овладяване и преодоляване на емоциите, а също и – по желание – за споделянето им с околните, предлагаме следните методи:

 

Време: 20 мин.

 

Отделили сте известно време, за да работите върху нечия биография. Потърсете думата, която най-добре изразява настроението ви.

  • Напишете я на лист хартия.

Изберете една от следните възможности:

  • Изиграйте я: Изразете думата с езика на тялото.
  • Трансформирайте думата в движение. Колко бързи/бавни, плавни/резки са движенията ви?
  • Посочете музикално произведение, което най-добре изразява настроението ви.
  • Опишете избраната от вас дума пред останалите.
  • Какъв е цветът на думата ви? Нарисувайте думата в този цвят.
  • Може би ще се сетите и за друг начин да изразите вашата дума/настроение.

Споделете резултатите в малка група. После се върнете отново към класната работа:

  • Имате ли впечатления, констатации и пр. от работата в групи, които бихте желали да споделите и обсъдите?
  • И накрая, подредете в групичка листовете хартия, на които записахте думите си в началото на упражнението.

 

 

Работа със снимков материал Ирмгард Биберман

Снимките са централен елемент от тези учебни материали за съдбата на ромите и синтите в Европа, като могат да се използват в учебна обстановка по множество начини: Като подходящо встъпление в темата, като средство за онагледяване и формулиране на проблематика по фактите, за повдигане на въпроси, задаване на тон за дискусия, и същевременно – като исторически източници.

Снимките са труден за боравене източник: Те създават впечатление, че изобразяват действителността, докато всъщност показват само една малка част от нея, подбрана от фотографа, а понякога и режисирана. Необходимо е да отчитаме и целта, с която е направена дадена снимка. Някои от фотографиите на сайта са заснети от полицията за целите на криминологичния архив, други – от лекари и етнолози за псевдонаучните им изследвания. Почти всички те отразяват представата за едно маргинализирано малцинство, битуваща сред мнозинството от населението.

Когато работят със снимков материал, е важно възприятията на учениците да не се влияят от заглавията или текстовете под снимките. По тази причина някои от снимките на сайта са представени без текст за работа, ориентирана към изграждане на компетенции.

За всички съвети за преподаване оттук нататък внимателното разглеждане на снимката е предпоставка за работата с нея. Отчитайки впечатлението, което им е направила дадена снимка, и формулирайки мислите, асоциациите, чувствата, а вероятно и физическите си реакции, задействани от нея, учениците осъзнават личните си реакции. Един системен подход към описване на съдържанието на дадена снимка е във вид на въпроси по избора на мотив, перспектива и детайл, както и по композицията на снимката с изведеното на преден план и в центъра на кадъра. Представят се творчески подходи за разглеждане, описване и тълкуване на снимките. Учениците се научават да правят разлика между виждане, разбиране и тълкуване. Предоставя им се инструментариум за възприятие, разбиране и категоризиране на снимковия материал (вж. „Методи за работа“).

И накрая, снимката се поставя в исторически контекст. За целта всяка снимка се придружава от кратко описание, включващо подробности (при наличие на такива) за фотографа, за годината и целта на заснемане и/или функцията на снимката (научна, криминологична, етнологическа, журналистическа, семеен албум). Учениците могат също така да извикат страницата, на която снимката е представена в по-широк контекст, включително със заглавие, основен текст и допълнителна информация („Знаете ли, че?“).

Представени са редица примери, показващи кои методи са най-подходящи за работа с подбраните снимки.

 

 

Методи за работа със снимков материал

Цели:

  • Способност за внимателно вглеждане и за прецизно виждане
  • Осъзнаване на собствената реакция и на включените в нея стъпки: способност за възприемане и формулиране на впечатления
  • Способност за задаване на въпроси към снимките
  • Емпатично разбиране: способност за виждане на снимката и за емпатия към съдържанието по отношение на време, място и участващи лица (кога, къде, кой, какво)
  • Деконструиране на снимките
  • Способност за поставяне на снимките в исторически контекст

 

Разчитане на снимките

„Разчитайте“ снимката като текст – ред по ред, от горния ляв към долния десен ъгъл.

Давайте си сметка за детайлите.

 

Мисленият екран

Разгледайте внимателно снимката. После затворете очи. Сега прожектирайте снимката на мислен екран вътре в съзнанието си и я възприемете изцяло. Отворете очи и сравнете мисления образ със снимката. Има ли разлики?

Разказване на снимките

Изберете си партньор. A затваря очи. Б описва на А снимката с колкото може повече подробности, като на сляп приятел. Важно е да разказвате само онова, което виждате в действителност.

След това А, все така със затворени очи, описва снимката, която вижда той/тя.

Накрая А отваря очи и сравнява мисления образ със снимката.

Важно е преди това да накарате учениците да осъзнаят разликата между описание и тълкуване: Виждам едър мъж, застанал на прозореца, който гледа към улицата с присвити очи (виждане). Виждам един силен и властен мъж, застанал на прозореца, който гледа съсредоточено към улицата (тълкуване).

 

Възприемане на снимките

Разгледайте внимателно снимката. След това напишете отговори на следните въпроси:

Какви мисли и асоциации извиква в съзнанието ви?

Какви чувства се събуждат във вас?

За какво ви напомня снимката?

Изберете си партньор и споделете впечатленията си.

Накрая в рамките на цялата целия клас се разменят кратки изказвания, изразяващи мисли, чувства и асоциации.

 

Безмълвен диалог

Разделете се на групи по четирима. Вземете празен лист хартия. Разгледайте внимателно снимката. Направете списък на прилагателни, които според вас я описват. Един от групата взима листа и записва първото прилагателно, след което подава листа на следващия, като през цялото време всички мълчат. Процесът се повтаря няколко пъти. После сменете групата и вижте кои думи се повтарят в двете групи и кои са различни. Запишете си резултатите. Представете ги пред цялата група.

Вариант:

Учителят прожектира на стената снимка. Учениците я разглеждат, след което стават и записват впечатленията си на дъската или на флипчарт. Те вършат това мълчаливо, докато повече няма нови идеи.

 

Първи впечатления

Разгледайте снимката в продължение на няколко секунди, след което я приберете. Докато пишете, не я поглеждайте повече. Напишете всичко, което ви идва на ум. Сега погледнете отново снимката и допълнете или доразвийте бележките си.

Вариант:

Учителят прожектира на стената снимка в продължение на няколко секунди, след което изключва апарата.

Учениците си записват всичко, което им идва на ум. После снимката се показва отново и учениците допълват или доразвиват бележките си.

 

Общ план – близък план

Разгледайте внимателно снимката. А сега направете следния експеримент:

Нагласете очите си на „широк ъгъл“, т.е. опитвайте се да обхванете с поглед цялата снимка. Може да се наложи да отдалечите снимката на ръка разстояние от очите си или да се дръпнете крачка назад от монитора.

А сега нагласете очите си на „близък план“ (зум), т.е. опитайте се да се фокусирате върху конкретен детайл. Още веднъж обхванете с поглед цялата снимка и после пак се фокусирайте, но върху различен детайл.

Изберете си партньор и му/ѝ покажете вашия близък план, както следва: Вашият партньор затваря очи, докато вие закривате снимката с бели листа хартия, като оставяте открит само детайла, върху който сте „зумнали“.

Кажете на партньора си да отвори очи, за да го види. Разменете си местата.

 

Преден план – заден план / център – периферия

Разгледайте внимателно снимката. Какво се вижда на преден план и какво на заден? Какво се вижда в центъра на снимката и какво в периферията? Какъв ефект има това?

Запитайте се дали фотографът е направил това преднамерено, или не.

 

Детайли

Вземете бял лист хартия и закрийте част от снимката. Оставете открита само горната третина и я разгледайте. После направете същото с долната и накрая – със средната третина.

Използвайте няколко листа хартия, за да се концентрирате върху дребни детайли. Какво забелязвате?

По какъв начин това се отразява върху видяното?

 

Обхождане на снимките

Оставете очите си да обходят снимката. Представете си, че присъствате на нея и можете да се разхождате свободно наоколо. Какво чувате (шумове, гласове, думи, изречения)? На какво ви мирише?

Какво усещате?

Вариант:

Местете погледа си по снимката. Представете си, че в този момент пристигате в селото.

Какво виждате там? Запишете си какво виждате и усещате.

 

Задавайте въпроси към снимката

Разгледайте внимателно снимката. След това задайте въпроси по нея:

Чудя се дали / питам се за…

Бих желал да знам дали…

Питам се дали…

 

Заглавия на снимки

Разделете се на групи по трима. Представете си, че сте репортери във вестник и присъствате на съвещание на редколегия.

Снимката трябва да се помести на първа страница. Измислете подходящо заглавие и кратък обяснителен текст, който да се постави под снимката. Представете резултатите от работата си пред класа.

 

Живи снимки

Изберете лице от снимката и му съчинете кратка биография: име, възраст, най-голямо желание, най-голям страх. Предайте със свои думи какво си е мислило лицето в момента на заснемането му. После опишете ситуацията десет минути преди снимката.

 

Правене на снимки – балончета с мисли

Изберете си един-двама души на снимката и се опитайте да отгатнете за какво са си мислили в този момент. Нарисувайте по едно балонче с мисли и вътре напишете какво си мислят.

В групи по трима споделете помежду си резултатите. Кой кого си избра и защо?

Сходни ли са мислите или различни?

 

Правене на снимки – диалог

Изберете двама души на снимката и си представете за какво разговарят един с друг.

Напишете кратък диалог.

Вариант:

Изберете двама души на снимката и си представете какво биха могли да казват в момента.

Нарисувайте балончета с диалог и напишете в тях думите им.

 

Смяна на местоположението

Представете си, че наблюдавате сцената откъм отсрещната страна на пътя.

Напишете какво виждате.

 

Повествование от гледна точка на участник

Представете си, че сте едно от лицата на снимката, което вижда като наблюдател какво се случва на заден план. Напишете писмо до приятел, в което опишете наблюденията и мислите си.

 

Промяна на гледната точка

Разгледайте внимателно снимката. Разделете се на малки групи. Позирайте в група, пресъздавайки съдържанието на снимката. Обърнете внимание на детайлите по отношение на мимика, жестове и пози на тялото, а също и на намиращото се в центъра на снимката. После си помислете как би изглеждала снимката, ако е била направена от едно от лицата в нея. Какво би поставило въпросното лице в центъра?

Какво послание би желало да предаде то?

 

Преди – Сега – После

Разделете се на малки групи. Позирайте в група, пресъздавайки в колкото може повече детайли съдържанието на снимката. Помислете си какво е станало пет минути преди и пет минути след заснемането ѝ. Позирайте в група, за да разиграете всеки сценарий.

Покажете груповата си поза пред класа. Всички от публиката да затворят очи, докато се подреждате на сцената за първата групова поза. По даден знак те отварят очи и виждат завършената поза, като могат да я разглеждат няколко минути преди отново да затворят очи.

Повторете същата процедура за другите две групови пози. Резултатът ще се запечата в съзнанието на публиката като анимационен клип.

 

Различни гледни точки

Разгледайте внимателно снимката. Разделете се на малки групи. Възприемете едно след друго гледната точка на всеки от участниците в груповата снимка. Разкажете случващото се от гледна точка на всяко от действащите лица.

 

 

Примери от учебните материали

 

Работен лист А.1

Разчетете снимката

„Разчетете“ снимката ред по ред, от горния ляв до долния десен ъгъл. Давайте си сметка за детайлите.

 

Детайли

Вземете бял лист хартия и закрийте част от снимката. Оставете открита само горната третина и я разгледайте. После направете същото с долната и накрая – със средната третина.

Използвайте няколко листа хартия, за да се концентрирате върху дребни детайли. Какво забелязвате?

С какво променя това видяното?

 

Заглавие на снимка

Разделете се на групи по трима. Представете си, че сте репортери във вестник и присъствате на съвещание на редколегия.

Снимката трябва да се помести на първа страница. Измислете подходящо заглавие и кратък обяснителен текст, който да се постави под снимката. Представете резултатите от работата си пред класа.

 

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница A1 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка.

Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел.

 

Работен лист А.3

Общ план – близък план

Разгледайте внимателно снимката. А сега направете следния експеримент:

Нагласете очите си на „широк ъгъл“, т.е. опитвайте се да обхванете с поглед цялата снимка. Може да се наложи да отдалечите снимката на ръка разстояние от очите си или да се дръпнете крачка назад от монитора. А сега нагласете очите си на „близък план“ (зум), т.е. опитайте се да се фокусирате върху конкретен детайл. Още веднъж обхванете с поглед цялата снимка и после пак се фокусирайте, но върху различен детайл.

Изберете си партньор и му/ѝ покажете вашия близък план, както следва: Вашият партньор затваря очи, докато вие закривате снимката с бели листа хартия, като оставяте открит само детайла, върху който сте „зумнали“.

Кажете на партньора си да отвори очи, за да го види. Разменете си местата.

 

„Обходете“ снимката

Разгледайте внимателно снимката още веднъж и задайте въпроси по съдържанието. Направете го по следния начин:

_ Чудя се дали / питам се за …

_ Бих желал да знам дали …

_ Питам се дали …

Въпросите от групата се събират и записват на флипчарт.

 

Изказвайте предположения за снимката

_ Какво е предназначението на снимката?

_ Защо е направена?

_ Какво впечатление е трябвало да създаде?

_ Какво послание е трябвало да предаде?

 

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница A3 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка. Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел. Опитайте се да отговорите на горните въпроси, след което проверете фактите и вижте доколко вярно сте отгатнали.

 

Работен лист А.6

Мисленият екран

Разгледайте внимателно снимката. После затворете очи. Сега прожектирайте снимката на мислен екран вътре в съзнанието си и я възприемете изцяло. Отворете очи и сравнете мисления образ със снимката.

Има ли разлики?

Смяна на местоположението

Представете си, че наблюдавате сцената откъм отсрещната страна на пътя.

Напишете какво виждате.

Преди – Сега – После

Разделете се на малки групи (максимум 5 ученици в група). Позирайте в група, пресъздавайки в колкото може повече детайли съдържанието на снимката. Помислете си какво е станало пет минути преди и пет минути след заснемането ѝ. Позирайте в група, за да разиграете всеки сценарий.

Покажете груповата си поза пред класа. Всички от публиката да затворят очи, докато се подреждате на сцената за първата групова поза. По даден знак те отварят очи и виждат завършената поза, като могат да я разглеждат няколко минути преди отново да затворят очи. Повторете същата процедура за другите две групови пози. Резултатът ще се запечата в съзнанието на публиката като анимационен клип.

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница A6 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка.

Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел.

 

Работен лист Б.3

Разказ по снимки

Изберете си партньор. A затваря очи. Б описва на А снимката с колкото може повече подробности, като на сляп приятел. Важно е да разказвате само онова, което виждате в действителност. След това А, все така със затворени очи, описва снимката, която вижда той/тя. Накрая А отваря очи и сравнява мисления образ със снимката.

Важно е преди това да накарате учениците да осъзнаят разликата между описание и тълкуване:

Виждам едър мъж, застанал на прозореца, който гледа към улицата с присвити очи (виждане). Виждам един силен и властен мъж, застанал на прозореца, който гледа съсредоточено към улицата (тълкуване).

Правене на снимки – диалог

Изберете двама души на снимката и си представете, че разговарят помежду си.

Напишете кратък диалог.

Вариант:

Изберете двама души на снимката и си представете какво биха могли да казват в момента.

Нарисувайте балончета с диалог и напишете в тях думите им.

Различни гледни точки

Разгледайте внимателно още веднъж снимката. Разделете се на малки групи. Възприемете последователно гледната точка на всяко от трите лица на преден план и на едно от лицата на заден план.

Разкажете случващото се от гледна точка на всяко от действащите лица.

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница B3 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка.

Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел.

 

Работен лист Б.7

„Обходете“ снимката

Оставете очите си да обходят снимката. Представете си, че присъствате на нея и можете да се разхождате свободно наоколо. Какво чувате (шумове, гласове, думи, изречения)? На какво ви мирише? Какво усещате? Вариант:

Местете погледа си по снимката. Представете си, че в този момент пристигате в селото. Какво виждате там? Запишете си какво виждате и усещате.

Преден план – заден план

Разгледайте внимателно снимката. Какво се вижда на преден план и какво на заден? Какво се вижда в центъра на снимката и какво в периферията? Какъв ефект има това? Запитайте се дали фотографът е направил това преднамерено, или не.

Правене на снимки – балончета с мисли

Изберете един-двама души на преден план на снимката и един-двама на заден план и помислете за какво ли биха могли да си мислят в този момент. Нарисувайте балончета с мисли и запишете в тях мислите им.

В групи по трима споделете помежду си резултатите. Кой кого избра на снимката и защо? Сходни ли са мислите или различни?

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница B7 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка.

Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел.

 

Работен лист В.2

Безмълвен диалог

Разделете се на групи по четирима. Вземете празен лист хартия. Разгледайте внимателно снимката. Направете списък на прилагателни, които според вас я описват. Един от групата взима листа и записва първото прилагателно, след което подава листа на следващия, като през цялото време всички мълчат. Повтаряйте процеса, докато престанете да се сещате за нови думи. После сменете групата и вижте кои думи се повтарят в двете групи и кои са различни. Запишете си резултатите. Представете ги пред цялата група.

Вариант:

Учителят прожектира на стената снимка. Учениците я разглеждат, след което стават и записват впечатленията си на дъската или на флипчарт. Те вършат това мълчаливо, докато повече няма нови идеи.

Задавайте въпроси по снимката

Разгледайте внимателно снимката още веднъж и задайте въпроси по съдържанието. Направете го по следния начин:

_ Чудя се дали / питам се за …

_ Бих желал/а да знам дали …

_ Питам се дали …

Въпросите на групата се събират и записват на флипчарт от отговорника на групата.

Промяна на гледната точка

А сега се разделете на малки групи. Позирайте в група, пресъздавайки съдържанието на снимката. Обърнете внимание на детайлите по отношение на мимика, жестове и пози на тялото, а също и на намиращото се в центъра на снимката. А сега си помислете как би изглеждала снимката, ако я беше направила жената, заснета на нея. Какво би поставила тя в центъра? Какво послание би желала да предаде? Заемете групова поза като илюстрация на това. Представете и двете групови пози пред целия клас.

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница C2 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка.

Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел. Опитайте се да отговорите на горните въпроси.

 

Работен лист В.10

Осмисляне на снимката

Разгледайте внимателно снимката. След това напишете отговори на следните въпроси:

_ Какви мисли и асоциации извиква в съзнанието ви?

_ Какви чувства събужда във вас?

_ За какво ви напомня?

Изберете си партньор и споделете впечатленията си.

Накрая в рамките на цялата целия клас се разменят кратки изказвания, изразяващи мисли, чувства и асоциации.

 

Преден план – заден план

Разгледайте внимателно снимката. Какво се вижда на преден план и какво на заден?

Какво се вижда в центъра на снимката и какво в периферията? Какъв ефект има това?

Запитайте се дали фотографът е направил това преднамерено, или не.

Заглавие на снимка

Разделете се на групи по трима. Представете си, че сте репортери във вестник и присъствате на съвещание на редколегия.

Снимката трябва да се помести на първа страница. Измислете подходящо заглавие и кратък обяснителен текст, който да се постави под снимката. Представете резултатите от работата си пред класа.

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница C10 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка.

Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел.

 

Работен лист Г.8

Първи впечатления

Разгледайте снимката в продължение на няколко секунди, след което я приберете. Докато пишете, не я поглеждайте повече. Напишете всичко, което ви идва на ум. Сега погледнете отново снимката и допълнете или доразвийте бележките си.

Вариант:

Учителят прожектира на стената снимка в продължение на няколко секунди, след което изключва апарата.

Учениците си записват всичко, което им идва на ум. После снимката се показва отново и учениците допълват или доразвиват бележките си.

Задавайте въпроси по снимката

Разгледайте внимателно снимката още веднъж и задайте въпроси по съдържанието.

Направете го по следния начин:

_ Чудя се дали / питам се за …

_ Бих желал/а да знам дали …

_ Питам се дали …

Въпросите на групата се събират и записват на флипчарт от отговорника на групата.

Повествование от гледна точка на участник

Представете си, че сте момчето, което наблюдава сцената от оградата. Напишете писмо до приятел, в което опишете наблюденията и мислите си.

Разсъждавайте по снимката

Отворете на страница D8 на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка.

Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел.

 

Допълнителни материали: ХОДОНИН КРАЙ КУНЩАДТ

Безмълвен диалог

Разделете се на групи по четирима. Вземете празен лист хартия. Разгледайте внимателно снимката. Направете списък на прилагателни, които според вас я описват. Един от групата взима листа и записва първото прилагателно, след което подава листа на следващия, като през цялото време всички мълчат. Повтаряйте процеса, докато престанете да се сещате за нови думи. После сменете групата и вижте кои думи се повтарят в двете групи и кои са различни. Запишете си резултатите. Представете ги пред цялата група.

Вариант:

Учителят прожектира на стената снимка. Учениците я разглеждат, след което стават и записват впечатленията си на дъската или на флипчарт. Те вършат това мълчаливо, докато повече няма нови идеи.

Жива снимка

Изберете лице от снимката и му съчинете кратка биография: име, възраст, най-голямо желание, най-голям страх. Предайте със свои думи какво си е мислило лицето в момента на заснемането му. После опишете ситуацията десет минути преди снимката. Направете предвиждане как ще изглежда ситуацията десет минути по-късно.

Разсъждавайте по снимката

Отворете на работен лист ХОДОНИН КРАЙ КУНЩАДТ на сайта www.romasintigenocide.eu. Сравнете вашите впечатления и мисли с информацията в текста и детайлите на дадената ви снимка. Опитайте се да откриете кога е направена снимката, от кого и с каква цел.

 

 

Как можем да деконструираме историческите предразсъдъци, основани на стереотипи?

Роберт Зигел

Историята е нещо повече от представяне на минали събития. Историята предполага подбор, оценка, изграждане на връзки и създаване на смисъл. Историците са експертните участници в този процес. Техните действия не се извършват във вакуум, а в реални общества. Резултатът е историята – такава, каквато е написана и се предава: конкретно историческо повествование.

Следователно тези исторически повествования представляват конструкции. Конструирането на повествованието включва изграждане на самопредстави и външни образи: самопредстави за собствената група (семейство, етнос, нация, раса, религиозна общност и пр.) и представи за други групи като външни образи (семейство, етнос, нация, религиозна общност и пр.).

Изграждането на такива образи предполага използването на стереотипи, т.е. приписването на определени характеристики и схеми на поведение. Стереотипи и предразсъдъци не са едно и също нещо – предразсъдъците винаги включват негативен елемент, докато приписваните характеристики във вид на стереотипи могат да съставляват положителна, отрицателна или неутрална оценка.

Историческите повествования и съдържащите се в тях образи могат да бъдат подлагани на многократна преоценка. Представите – както самопредстави, така и външни образи – могат да се превърнат в стереотипи. Тези стереотипи все повече се отдалечават от действителността, докато престанат да я отразяват.

Нуждата от такава преоценка е особено очевидна по отношение на представата за т.нар. „циганин“. Дълго време тази представа се е основавала на стереотипи и предразсъдъци и е много далеч от действителността. Именно тези предразсъдъци се превръщат в основа за низвергване, лишаване от права, преследване и геноцид във времената на националсоциализма.

Преоценката на историческите повествования и съдържащите се в тях представи е също елемент от изучаването на историята. Този процес, известен като деконструкция, е инструмент за преоценка. Деконструкцията проследява развитието на историческото повествование, разкривайки процеса на първоначално конструиране. В процеса на деконструкция въпросното повествование се подлага на различни фундаментални съждения и въпроси:

_ Подлежи ли въпросното събитие на проверка и потвърждение?

_ Представително ли е въпросното събитие?

_ Какви взаимовръзки, причини и последици са залегнали в представената гледна точка?

_ Какви взаимовръзки, причини и последици са загатнати без доказателства?

_ Какви възможни взаимовръзки, причини и последици са пропуснати?

_ Какви други различни, разнопосочни или противоположни аргументи и обяснения са възможни?

_ Какви интереси биха могли да стоят зад представената гледна точка?

В процеса на преподаване деконструирането на стереотипите може да се извършва по различни начини. Изборът на метод зависи от редица фактори, включително възрастта на учениците, общите им познания по темата, компетентността им да задават въпроси, познанията им по отделните методи, способностите им за размисъл и преценка и пр. Много от тези фактори важат с еднаква сила и за преподавателите.

Материалите на този сайт дават богати възможности за практическо прилагане на следните методи на преподаване:

 

Промяна на гледната точка

Промяната на гледната точка е опит да видим другите през собствените им очи, а също и да видим собствената си група през очите на другите.

Опитите за възприемане на гледната точка на трето лице не са лесни. Ролевата игра като форма на онагледяване, писането на дневници, писма и песни, както и всякакви други форми на художествен израз могат да служат като отправна точка за такава промяна на гледната точка.

Наблюдателят като свидетел

В крайна сметка това също предполага промяна на гледната точка: Необходим е независим поглед на неутрален наблюдател, за да бъде оценено събитието. Една възможност е ролева игра „в съда“ или някакъв друг вид изслушване, на което трябва да се установят фактите по даден случай. Този метод е съобразен със силното чувство за справедливост на младите хора.

Индивидът и групата

Стереотипните възгледи на групата са винаги обобщения; те не отчитат индивидуалността на груповите членове и автоматично изпускат техните различия и вариации. Това може да се илюстрира с помощта на различни елементи като навици и маниери на хранене, семейни правила и стандарти, както и очаквания към свободното време и дейности в него. Подобни констатации от личния живот могат да бъдат използвани като аналитичен инструмент: Самопредставата за собствената група (училищен клас, семейство, етнос, раса, религиозна общност и пр.) губи своята херметична последователност; същото се отнася и за външните представи.

Преразказани или продължени биографии

Биографиите на ромите и синтите – както и на членовете на други преследвани групи – са насилствено прекъснати. Оцелелите са продължили да живеят, но животът им се придружава от тежки пожизнени травми.

Проследяването до настоящето на биографиите на хора, оцелели от преследване, ни дава възможност да разберем както опасностите от стереотипното им възприемане, така и индивидуалността им, всеки с неговия потенциал.

Друга възможност е да накараме учениците да си представят как би изглеждал животът на убит човек и по този начин да надмогнат предразсъдъците, довели до убийството му, виждайки потенциала, който биха имали децата на ромите и синтите.

Тези и други възможни методи за преподаване могат да отворят вратите към фундаменталните съждения и въпроси, споменати по-горе. В конкретен случай те биха могли да способстват и за детайлно наблюдение, анализ и дискусия на стереотипите, тяхното зараждане, обосновка и последици.

Детайлното познаване на фактите лежи в основата на цялата работа по деконструирането; материалите на настоящия сайт ви предоставят именно това.

[1] Общ преглед на „биографичните“ работни листове:

Карл Стойка (A7, C 3, E 8, Маутхаузен), Вилхелм Тролман (C 6), Бернхард Щайнбах (C 7), Ерна Лауенбургер (D 5), Зетела Щайнбах (D 9), Чея Стойка (E 1), Александр Бауров (E 3), Йозеф Серинек (E 4), София Тайкон (E 5), Зони Вайс (E 6), Елзе Шмидт (E 7),

Макс Бамбергер (A 2, клането при Храстина)

Вашият коментар

Close Menu