Припламналият залез рони
роса и звън по моя път.
Край мен от сведените клони
узрели ябълки тежат.
Хей там брезите златоглави
вечерник тих е разлюлял.
Вървя смълчан и се стопява
в мен всяка горест и печал.
И през умора неприсъща
усещам как едва-едва
като в легенда се превръщам
във цвят и бухнала трева.
