Платформа за Мултикултурен Диалог "ЦВЕТОВЕ" - Община Ракитово

УСИН КЕРИМ – ЗЕМЯ

Кон и пътища безкрайни,
вятър със зелена грива!
Колко истини и тайни
пред очите ми разкриват.

Брод премина, срещам хора,
будя се преди зората.
И със всеки стрък говоря
като със добър приятел.

Лете, като родно чедо,
в пазва гушват ме горите.
И смълчан, до унес гледам
как сокол над бор прелита.

Клони щедро натежали,
кърши есен златоглава.
Черен грозд от зной опален,
своя кипнал сок ми дава.

Имам хляба и морето –
и една земя сейбия!
И ще бъде тъй додето
спре сърцето ми да бие.

*  *  *

Припада здрач. Денят се стапя.
Самотен звън лети залутан.
И вечерта със мечи лапи
пристъпя бавно и нечуто.

*  *  *

Не по всички пътища преминах
и не срещнах всички честни хора.
Но което аз не сторих, сине
ти си длъжен двойно да го сториш.

*  *  *

До пояс снощи наваляло,
а вън студът сковал брезите,
пак сипе сняг със ситно сито.

Навред е сумрачно и бяло.
Смрачено слънце е изгряло
и под студените му жици
пресича бърдото вълчица…

Навред е сумрачно и бяло.
Пълзи в нозете ми отмала,
но аз все крача и не зная
какво звъни така в безкрая…

Навред е сумрачно и бяло…

Вашият коментар

Close Menu