Тефтикови стада – мъглите,
нощес под боровете спали,
едреят и в безреда скитат,
обгръщат рамото на Чала.
А беше злак! А беше лято!…
Сега веждú денят чумери.
А като разтопено злато
не гря ли слънцето до вчера?
То силите си май изхарчи
в бездънната небесна синка.
И въздухът от студ нагарча
като зелена боровинка.
